Google+ Followers

quarta-feira, 4 de novembro de 2015

ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПАЗАРДЖИК -- HISTORY AND DEVELOPMENT OF REGIONAL HISTORY MUSEUM - Pazardzhik

Пръв Стефан Захариев осъзнава необходимостта от проучване и съхраняване на история от родния край. Като владишки наместник на Пловдивския митрополит в Татар пазарджишката кааза и представител на църковната община в града, той посещава 113 селища и грижливо събира ценни сведения с исторически и етнографски характер, като ги обобщава в своя труд „Географико-Историко- Статистическо описание на Татар – Пазарджишката кааза с една харта и таблица на различни стари памятници“, отпечатан през 1870 г. във Виена. Към читалище „Виделина“ Захариев създава значителна сбирка от монети, археологически паметници, църковни ръкописи и документи.



Първото решение за създаване на музей към читалище „Виделина“ е взето на общо събрание на настоятелството от 22 юли 1907 г. по предложение на Илион Стамболиев. От протокола става ясно,че към читалището вече има определена стая за музей и дори са изложени някои предмети. Начинанието от 1907 г. обаче остава без съществени резултати главно поради липса на средства.

На 28 януари 1911 г. 16-то ОНС приема Закон за старините. На 24 февруари читалището отнова решава „да се турне началото на музея“ и определя за уредник д-р Ил. Матакиев. В няколко поредни заседания през декември се изменя читалищния устав, като се вписва нов чл. 3, според, който се урежда музея. На 13 декември 1911 г. музеят в Пазарджик официално започва своята дейност. През войните ( 1912-1918 ) активната културна дейност на читалището спира, а уредникът д-р Матакиев участва и в трите войни като военен лекар.

В първите следвоенни години настъпва подем в развитието на музейното дело в Пазарджик. През 1923 г. читалищният деятел Иван Войводов дарява на читалище „Виделина“ личната си библиотека от 741 книги и нумизматичната си сбирка от 316 монети.

Съставена е комисия, която да призготви устава на Археологическото дружество, приет на 23 март 1924 г. според Археологическото дружество се нарича „Бесапара“, а музеят „Иван Войводов“. За председател на дружеството е избран Ив. Войводов, а за уредник на музея – Тодор Мумджиев.

На 16 юни 1924 г. на читалищният празник „Св. Дух“, на общоградско тържество в една от стаите на читалището е открита експозицията на музея „Иван Войводов“.

Във фондовете на музея постъпват хиляди документални и веществени паметници, много от тях уникати, въз основа на които се изгражда по- късно екпозицията на Общия народен музей. Археологическите, етнографските, историческите, географските пручвания често се предоставят на утвърдени специалисти в своята област. С научна цел посещават музея водни български учени – проф. Г. Кацаров, проф. Б. Филов, проф.д-р Ив. Велков и др., които публикуват у нас и в чужбина постъпилите за съхранение в сбирките културни паметници.

По- интересните новооткрити музейни старини са оповестени в местния печат под наслов „Археологически вести“ и „Музейни старини“. Само година след като поема ръководството на музея, Христович успява да го обогати с около 1400 старини , от които над 1100 монети и банкноти. Интерес предизвиква оброчната плочка на Асклепий от все още непроученото светилище при Хайдушкото кладенче край с. Баткун, изящна мраморна глава на богиня от с. Блатница, мраморни оброчни плочки на тракийския конник от с. Калугерово и от с. Мало Конаре, бронзова старогръцка монета , медал от с. Хаджиево на победител в Олимпийските игри в античния Пловдив, дълъг железен тракийски меч от местността „Хисаря“ край с. Цар Асен, златарски сандък с много чекмеджета, подарено от Елена Лулчева и редица книги.

През юни 1936 г. Христович и Димитър Цончев – директор на Пловдивския музей и библиотеката, правят обиколка на склоновете на Родопите, като регистрират няколко тракийски светилища и паметници, свързани с религията на траките. Обхождат средновековната крепост Баткунион и я предлагат на НАМ и МНП за проучване. Събират сведения за манастира „Св. Петър и Павел“, данни за живота и творчеството на Станислав Доспевски – рисувал в манастира, за дейността на Васил Левски и скривалището в манастирските подземия, където се е срещал с дейци на местните комитети.

Пред 1936 г. след ремонт музеят е преместен в обширна зала на втория етаж на читалище „Виделина“.

През 1937 г. благодарение на щедри граждански дарения, съдействието на градската и околийската управа, уредникът обогатява музеят с ценни за науката старини. В сбирките постъпват археологически находки, нумизматични колекции, оръжие, накити, сахани, тасчета, тепсии, съдове, тефтери за занаятчийските сдружения , медали, фотографии, портрети, картини. На фона на това разнообразие се откроява уникалното монетно съкровище от с. Величково, единствено до сега в света по своето съдържание. Това са 10 сребърни монети от тракийското племе дерони, датирани от V век пр. Хр. В резултат на усилията на проф. Тодор Герасимов, то става достояние на науката, т.к. племето дерони е непознато от други исторически извори.

През 1938 г. музей „Иван Войводов“ има следните отдели: Археологически, Нумизматичен, Етнографски, Възраждане и Художествен. Изразходва сумата от 10 000 лв. получена като помощ от Археологическия институт в София, Популярна банка и Градската община. Помещението се оказва неудобно за непрекъснато увеличаващия се фонд, през 1939 г. са добавени още 387 ценни предмета.

Поставя се началото на системни археологически разкопки в пазарджишкия край от В. Миков от Археологическия институт и музей при БАН- София и Димитър Цончев – директор на Народна библиотека и музей – Пловдив.

На 7 септември 1939 г. В. Миков предприема разкопаване на Селищната могила край с. Юнаците. Първоначално работи с 18 души в продължение на 23 дни. Установява, че могилата е била обитавана през 5 епохи и определя, че от всички селищни могили в България, тя представлява най- голям интерес. По същото време със заповед на министъра на народното просвещение и средства от фонд „Пловдивска област“, Д. Цончев в продължение на седмица извършва разкопки на тракийското селище на Асклепий Зимидренски от II-IV век при Хайдушкото кладенче, край с. Баткун.

Христович продължава да настоява устно и писмено: в местната преса, пред обществото, читалищното настоятелство, общината, народните археологически музеи в София и Пловдив, както и пред министерствата за „ отпущане на специално помещение пригодено за нареждане и излагане на ценните ни музейни сбирки“. Той съзнава, че преустройството на Неновата къща и уреждане на съвременен музей надхвърлят възможностите на читалище „Виделина“ и предлага на споменатите по- горе институции:“ читалищният ни музей... трябва да се прехвърли и стане собственост на самата Градска община. Само тогава можем да имаме подреден градски музей“.

К. Христович предлага от началото на 1943 г. към музея да се назначи платен музеен чиновник – Владо Фучалов, дотогавашен библиотекар на читалищната библиотека...“ високо културен и запознат доста с музейните работи... който под мое ръководство да реди и подрежда, посреща и изпраща посетителите на музея“.

При промяната на 9 септември 1944 г. Археологически музей „Ив. Войводов“ при читалище „Виделина“ има пет отдела: Общоархеологически, Географо-природен и земеделски, Етнографски, Художествен и Градски архив. Уредникът съобщава, че от октомври се помещава в малка читалищна зала от около 50 кв.м., долепена до самата стена и прилича на „вехтошарски магазин“. Годишният бюджет е 8-10 хиляди лева във вид на помощи, отпускани от читалището и Градската община. Длъжностите уредник и помощник-уредник са безплатни.

На 1 октомври 1946 г. е разкрита нова музейна експозиция в къщата на Йордан Ненов, дарена от дъщеря му . Представени са сбирките – античност, средновековие,възраждане, Априлско въстание, нумизматика, градски архив и занаяти, като е отделен кът за Константин Величков и стария Пазарджик. Няколко картини със сюжети от стария Пазарджик са представени в музея, а другите остават в специална зала в читалището, определена за постоянна картинна галерия, която ще носи името на Станислав Доспевски.

Читалищният характер на музея не му позволява да се развива с темповете на тогавашното музейно дело в страната. Това става по- късно с одържавяването на по-значителните музейни сбирки, сред които е и музеят към читалище „Виделина“ – Пазарджик.

През 1980 г. музеят и градската галерия "Ст. Доспевски" се местят в нова сграда, в центъра на града. Откриването е осъществено на специално тържество под патронажа на Людмила Живкова.

Преминал през етапите на любителско дело на патриотично настроени българи, утвърдил се като читалищен музей, развил се като държавен кутурен институт със статут на Околийски, Окръжен и Регионален , днес музеят заема значимо място в националната музейна система.

Постоянната експозиция на музея е изложена в различни по своя характер и обхват на време зали. Обхваща голям период от време - от праисторията до новата българска история. Етнографската експозиция е обособена в автентична възрожденска къща, а родната къща на Константин Величков представя живота и дейността на видния пазарджиклия.

Зала “Археология” посетителите могат да видят разнообразни образци на материалната и духовна култура на Пазарджик и региона: модел на жилище, антропоморфни и зооморфни керамични съдове от неолита и халколита, богата идолна пластика, култови предмети, антични, средновековни и западноевропейски монети, оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник.

Зала "Възраждане" представя Пазарджик и региона през епохата на Българското възраждане и участието на населението в националноосвободителните борби и Априлското въстание ( 1876 г. ) до Освобождението през 1878 г. Експозицията е изградена от оригинали, представящи богатите колекции във фондовете на музея: оръжие, монети, вещи на занаятчийските сдружения, старопечатни книги. Над 200 оригинални експоната организират тематичните центрове на експозицията- икономическо развитие на Пазарджик като стоково тържище; борба на населението за самостоятелна българска църква, за българска просвета и образование, за национално освобождение.

Зала "Нова история" е организирана в три отделни, но взаимно свързани зали. В първа зала са представени важни за Пазарджик личности, част от органите за местно самоуправление след Освобождението. Централната част от експозицията е посветена на най- известните исторически и архитектурни паметници в града в ново време - църквата "Св. Богородица" и Старата поща. показани са и планове на града от началото на XX век, дело на видни пазарджишки архитекти. Във втора зала са представени някои традиционни занаяти, характерни за града- шивачество, въжарство, шапкарство, кошничарство, тенекеджийство и др. Отделено е и особено внимание на селското стопанство, което е представено с много снимки, документи и оригинални материали, които дават представа за начина на селскостопанското производство през миналия век. Трета зала е посветена на училищното дело, като основен проблем на обществото след Освобождението. В експозициите са представени културно-просветните, спортни и благотворителни дружества и организации в града, дело на местната интелигенция. Представени са и важни за Пазарджик творци, с особено значение за културния живот- писатели, поети, художници, журналисти, музиканти и др.

В лапидариума на музея ( външен и вътрешен ) хронологически са експонирани находки, които не са включени във вътрешната музейна експозиция: статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък. Показани са и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

Етнографската експозиция е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена е за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Етнографската експозиция представя богатството и разнообразието на традиционната народна култура от България, която обхваща части от най-българските етнографски райони: Тракия, Средногорието и Родопите. Във фонда на отдел “Етнография” са събрани и съхранени ценни свидетелства за бита, поминъка и духовната култура на пазарджишкото население. Те оформят 15 колекции: предмети от градския бит, облекла,занаятчийски инструменти и произведения, уреди за обработка на земята и за дърводобив, архитектурни детайли, народни музикални инструменти, предмети на народната култура.

Родната къща на Константин Величков (1855 – 1907г.) е превърната в експозиция към Регионален исторически музей- Пазарджик. Сградата е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. В експозицията са възстановени интериорите в къщата. Богатата фотодокументална част разкрива семейната среда и личността на Величков, приноса му в българската история и култура, като видна възрожденска личност, просветител, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач, художник.. Музеят е едно от утвърдените средища за културни прояви и чествания. Традиционните Величкови дни заемат значимо място в културния календар на града.

Обект на музея е и селищна могила Юнаците, с. Юнаците, Пазарджишко. Резултатите от 30-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Разкрити са нови сведения за структурата на селищата, домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живеели тук в продължение на няколко хилядолетия през халколита и ранната бронзова епоха.




http://www.museum-pz.com/index.php

Cultura e conhecimento são ingredientes essenciais para a sociedade.

Vamos compartilhar.





--in
HISTORY AND DEVELOPMENT OF REGIONAL HISTORY MUSEUM - Pazardzhik

First Stefan Zahariev recognizes the need to study and preservation of the history of his native land. As Suffragan Bishop of Plovdiv in Tatar Pazardzhik kaaza and a representative of the church community in the city, he visited 113 villages and carefully collect valuable information with historical and ethnographic character, as summarized them in his "Geographical, historical and statistical description of the Tatar - Pazardzhik kaaza with a charter and a table of various old pamyatnitsi "printed in 1870 in Vienna. At the community center "Light" Zahariev creates a considerable collection of coins, archaeological monuments, church manuscripts and documents.

The first decision to establish a museum at the community center "Light" was taken at a general meeting of the board of 22 July 1907 on the proposal of Ilion Stamboliev. Minutes became clear that the community center already has a certain room for a museum and even exposed some items. Initiative from 1907 remains without significant results mainly due to lack of funds.

On January 28, 1911 16th NSA adopted the Law on old age. On 24 February the library again decided "to start touring the museum" and determined curator Dr. Il. Matakiev. In successive meetings in December Chitalishte statute is amended, as fits a new art. 3, according to which governs the museum. On December 13, 1911 in Pazardzhik museum officially started its activity. During the war (1912-1918) active cultural activities of the community center stops and the curator Dr. Matakiev participated in three wars as a military doctor.

In the early postwar years comes upsurge in museums in Pazardzhik. In 1923 cultural figure Ivan donated Voyvodov of "Light" personal library of 741 books and his numismatic collection of 316 coins.

A committee that prizgotvi Statute of the Archaeological Society, adopted on March 23, 1924 as the Archaeological Society called "Besapara" and the museum "Ivan Voyvodov." President of the company is selected Yves. Voyvodov and curator of the museum - Todor Mumdzhiev.

On June 16, 1924 at the community center holiday "St. Spirit "of the celebration in one of the rooms of the community center was opened the museum" Ivan Voyvodov. "

In the museum do thousands of documentary and material monuments, many of them unique, on which builds later the exposition of the General People's Museum. Archaeological, ethnographic, historical, geographical pruchvaniya often provide recognized specialists in their field. With scientific purpose visiting museums water Bulgarian scientists - Prof. D. Katzarov prof. B. Filov Prof. Yves. Velkov, etc. That publish at home and abroad received for storage in meetings monuments.

More interesting newly discovered antiquities museum are disclosed in the local print titled "Archaeological news" and "Museum antiquities." Only a year after taking the helm of the museum Hristovich able to enrich it with about 1,400 antiquities, of which over 1,100 coins and banknotes. Interest is the votive tablet of Asclepius from the still unexplored sanctuary Haidushko well near. Batkun, exquisite marble head of a goddess from a. Blatnitsa marble votive tablets of the Thracian horseman of with. Kalugerovo and with. Malo Konare, bronze ancient Greek coin Medal with. Hadjievo winner at the Olympic Games in Ancient Plovdiv, Thracian long iron sword of the "Hisar" near. Tsar Asen, jewelers chest with many drawers, donated by Elena Loulcheva and several books.

In June 1936 Hristovich and Dimitar Tsonchev - Director of Plovdiv museum and library, make a tour of the slopes of the mountains, by registering several Thracian sanctuaries and monuments associated with the religion of the Thracians. Batkunion walk medieval fortress and offering it to the NAM and MNP research. Collect information for "St.. Peter and Paul "in the life and work of Stanislav Dospevski - painted in the monastery, the activity of Vasil Levski and hiding in the monastery dungeons, where he met with leaders of local committees.

Before 1936 after renovation, the museum moved into a vast hall on the second floor of "Light."

In 1937, thanks to generous donations civil assistance of the city and county government, museum curator enriched with valuable antiquities science. In meetings do archaeological finds, numismatic collections, weapons, jewelry, Saha, tascheta, a plate, utensils, notebooks for craft associations, medals, photographs, portraits, paintings. Amid this diversity stands unique coin treasure from. Velichkovo, only to now in the world in its content. These are the 10 silver coins of the Thracian tribe Deroni dating from the V century BC. BC. As a result of the efforts of prof. Todor Gerasimov, it became known to science, since Deroni tribe is unknown by other historical sources.

In 1938 the museum "Ivan Voyvodov" has the following departments: Archaeological, Numismatic, Ethnography, Revival and Art. Spend EUR 10 000 lev received aid from the Archaeological Institute in Sofia, Popular Bank and municipality. The room proved embarrassing for ever increasing fund in 1939 added another 387 valuable items.

The beginning of archeological excavations in Pazardzhik end of V. Mikov from the Archaeological Institute and Museum at BAS Sofia and Dimitar Tsonchev - Director of the National Library and Museum - Plovdiv.

On September 7, 1939 V. Mikov take excavated near the village hill. Yunatsite. Initial work with 18 people over 23 days. He found that the mound was inhabited during five periods and determined that all of the mounds in Bulgaria, it is the most interesting. At the same time, by the Minister of Education and funding from the "Plovdiv region" D. Tsonchev for a week carried out excavations of a Thracian settlement of Asclepius Zimidrenski of II-IV century when Haidushko well, along with. Batkun.

Hristovich continues to verbally and in writing, in the local press, the public, community center board, municipality, National Archaeological Museum in Sofia and Plovdiv, as well as to the ministries' delivery of special room adapted for instruction and exposure to valuable our museum collections. " He is aware that the reconstruction of Nenov house and settlement of modern museum beyond the possibilities of "Light" and offering above mentioned institutions: "Our community center museum ... must be transferred to and become the property of the City Municipality itself. Only then we can have an orderly city museum ".

K. Hristovich available from early 1943 to the museum to appoint a paid museum clerk - Vlado Fuchalov, outgoing librarian community center library ... "high cultural and quite familiar with the museum works ... that under my leadership shouting and arranges meet and send visitors to the museum. "

When editing September 9, 1944 Archaeological Museum "Iv. Voyvodov "at the community center" Light "has five divisions: Obshtoarheologicheski, geography, natural and agricultural, Ethnography, Art and City Archives. The curator says that October is housed in a small community center room of about 50 square meters, attached to the wall itself and looks like a "junk shop". The annual budget is 8-10 thousand Levs in the form of assistance from the community center and municipality. Positions curator and assistant curator are free.

On October 1, 1946 disclosed new museum in the house of Jordan Nenov donated by his daughter. Presents collections - ancient, medieval, renaissance, April Uprising, numismatics, city archive and crafts, as is a separate sitting Konstantin Velichkov and the old town of Pazardzhik. Several paintings with scenes from the Old Pazardzhik are presented in the museum and the others remain in a special room in the community center designated for permanent art gallery, which will bear the name of Stanislav Dospevski.

Community center character of the museum does not allow him to develop at the pace of the then museum work in the country. This happens later with the nationalization of a major museum collections, including the Museum of the community center "Light" - Pazardzhik.

In 1980, the museum and the city gallery "St. Dospevski" moved to a new building in the city center. The discovery was made at a special ceremony under the patronage of Lyudmila Zhivkova.

Passed through the stages of amateur work of patriotic Bulgarians, established as a community center museum developed as a unique cultural institute state the status of local, district and regional museum today occupies a significant place in the national museum system.

Permanent exhibition of the museum is laid out in different in nature and scope of time rooms. It covers a large period of time - from prehistory to the new Bulgarian history. Ethnographic exhibition is separated into an authentic house and the home of Konstantin Velichkov presents the life and work of the eminent Pazardzhik.

Hall "Archaeology" visitors can see various models of material and spiritual culture of the Pazardzhik region: model home, anthropomorphic and zoomorphic pottery from the Neolithic and Chalcolithic rich idol figurines, cult objects, ancient, medieval and Western European coins, weapons, jewelry and one of the richest collections of votive tablets of the Thracian Horseman.

Hall "Renaissance" presents Pazardzhik region during the Bulgarian Revival and public participation in the national liberation struggle and the April Uprising (1876) until the Liberation in 1878. The exhibition is made up of originals representing the richest collections in the museum: weapon coins, items of craft associations, books. More than 200 original exhibits organize thematic centers ekspozitsiyata- economic development of Pazardzhik as commodity market; Anti population for independent Bulgarian church Bulgarian education and education for national liberation.

Hall "New History" is organized in three separate but interconnected halls. In the first room are important for Pazardzhik personalities of the local authorities after the liberation. The central part of the exhibition is dedicated to the most famous historical and architectural monuments in the city in recent times - the church "St. Mary 'and old mail. are shown and plans of the city from the early XX century, the work of prominent architects Pazardzhik. In the second room are some traditional crafts typical of the city, tailoring, THEREOF, millinery, basketry, tinsmith and others. Attention is attention to agriculture, which is represented by a lot of photos, documents and original materials that give an idea of ​​how agricultural production in the last century. The third room is devoted to school work as a major problem in society after liberation. The exhibition features cultural, educational, sporting and charitable associations and organizations in the city, the work of the local intelligentsia. There are also important for Pazardzhik artists of particular importance for cultural animal writers, poets, artists, journalists, musicians and others.

In lapidarium Museum (external and internal) chronological valuable finds, which are not included in the internal museum: statues, travel columns, altars, cult figures of stone. Below are the architectural elements - bases, capitals, columns, architraves.

Ethnographic exhibition is arranged in the biggest residential building in Pazardzhik of the Renaissance, built in 1850 in the style of Plovdiv Renaissance Baroque house. Owner Nicola Hristovich Pazardzhik was a rich merchant. It is a national architectural monument of culture. Ethnographic exhibition presents the richness and diversity of traditional folk culture of Bulgaria, which covers parts of the Bulgarian ethnographic regions: Thrace and the Rhodopes Srednogorie. In the collection "Ethnography" is collected and stored valuable evidence about life, livelihood and spiritual culture of Pazardzhik population. They form 15 collections: objects of urban life, clothing, craft tools and work equipment for cultivation and harvesting, architectural details, folk musical instruments, objects of folk culture.

The birthplace of Konstantin Velichkov (1855 - 1907.) Was turned into an exposure to the Regional Historical Museum Pazardzhik. The building was declared an architectural and artistic and historic cultural monument of national importance. The exhibition reconstructed interior of the house. Fotodokumentalna part reveals rich family environment and personality of Velichkov, his contribution to Bulgarian history and culture, such as apparent renaissance personality, educator, an active participant in the national liberation struggles, politician and statesman in post-liberation Bulgaria, writer, translator, artist museum is .. one of the leading centers for cultural events and celebrations. Traditional Velichkovi days prominently in the cultural calendar of the city.

Object of the museum is Yunatsite tell with. Yunatsite, Pazardzhik. The results of the 30-year excavation of the mound Yunatsite are extremely important for the prehistoric science. Revealed new information about the structure of the settlements OeconomÃa, economic, spiritual life and burial practices of the most ancient inhabitants of the hill, lived here for several millennia in Chalcolithic and Early Bronze Age.


Nenhum comentário:

Postar um comentário